Продажба на ипотекирано жилище чрез пълномощно:
чл. 26, ал. 1 ЗЗД (Закон за задълженията и договорите)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. чл. 152 ЗЗД
152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Решение № 606 от 12.07.2000 г. на Върховния Касационен Съд по гр. д. № 23/2000 г., II г. о., докладчик председател на отделение Милена Жабинска.

Бюлетин на ВКС, бр. 4/2000 г., стр. 33

чл.26, ал.1, чл.152 ЗЗД Съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително. Ипотекарният кредитор може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение. Упълномощаването може да бъде обявено за нищожно, когато с него е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка.

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен на договора, сключен на 4 септември 1996 г. с нотариален акт № 67, том V, дело № 1398/96 г. на нотариуса при Б. районен съд и на пълномощно рег. № 6808 от 29 май 1996 г. на същия нотариус.

Исковете са уважени.

Изяснено е от фактическа страна, че за обезпечаване на вземането по договор за наем, сключен на 29 май 1996 г. между В. Л. и заложна къща "О", представлявана от М. М. за сумата 7 500 ДМ, заемателят е дал съгласието си на заемодателя да му продаде собственото жилище. На същата дата заемателят е дал нотариално заверено пълномощно на М. М. да продаде на трето лице при каквито условия намери за добре същото жилище. На 4 септември 1996 г. М. М. в качеството си на пълномощник на ищеца е продал на жалбоподателя П. И. жилището.

Решението е законосъобразно.

Според чл. 152 ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействително. Случаят е такъв. С договора за заем от 29 май 1996 г. е уговорен именно такъв противен на закона начин за удовлетворение на кредитора - да продаде чрез пълномощно от длъжника негов недвижим имот при каквито условия намери за добре. Законосъобразен е изводът на съда, че както договорът за продажба, сключен на 4 септември 1996 г., с който кредиторът като пълномощник на длъжника е продал имота му на жалбоподателя, така и упълномощителната сделка от 29 май 1996 г. са нищожни.

Неоснователно е оплакването, че упълномощаването не може да бъде обявено за нищожно. Упълномощаването е едностранна сделка, насочена към пораждане на представителна власт за друго лице, по силата на която то може да извършва правни действия с последици за упълномощителя. Чрез упълномощаването от 29 май 1996 г. е дадена представителна власт на ответника за сключване на една противна на закона сделка. Договорът за заем от същата дата разкрива и доказва напълно целта на упълномощителната сделка, която е в противоречие с разпоредбата на чл. 152 ЗЗД.

Законосъобразен е също изводът на съда, че ипотекарният кредитор може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение чрез Съдия-изпълнител